Априлско въстание в четвърти революционен окръг

Георги Бенковски
 

И сега след 133 години, подвигът и саможертвата на Априлци ни карат да благоговеем, смаяни и възхитени от нашите героични деди, мълчаливо да прехвърляме в паметта си познатите и любими от детинство имена и отново, за кой ли път вече да се питаме-как започна тази бунтовна пролет на 1876 година.

Изследователят-професионалист педантично ще изброява имена и дати, ще посочва взаимовръзки и зависимости, ще употребява цифри, но положително ще отмине оная бунтовна омая, влята като горско биле, в душите и сърцата на ония, който презряха дом и невяста, дребни дечица, захвърлиха чукове и совалки, прегърнаха тънките пушки и кремъклия пищови.

Може би в началото ще трябва да поставим Георги Раковски, да преминем към вътрешната революционна организация, покрила с мрежите си страната и оставила името на своя създател-синеокия апостол, за да се убедим още веднъж, че непосредствената подготовка на Априлското въстание е била предшествана от огромна идеологическа и организационна работа. Млади и с не съвсем голям революционен стаж са ръководителите на борбата в новите условия. През ноември 1875 година, събрани в румънския град Гюргево, бъдещите апостоли взимат историческото решение да се вдигне народът на въстание през 1876 година. Това са идейните съмишленица на Ботев-Никола Обретенов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Панайот Волов и др. В наетата стара къща край брега на реката, в която те живеят и заседават, най-малко известен бил Георги Бенковски. Неговият революционен опит бил и най-малък, защото дълго време живял и работил в Мала Азия, Египет и из другите краища на империята. Никой от присъстващите тогава не подозирал, че историята ще изтика на преден план именно него, човекът, който показа блестящи качества на народен вожд и пръв организатор в 4 революционен окръг. Ще минат години и биографистът на Бенковски ще напише:"Той дойде като метеор, за да подпали един голям пожар, който ще има по-късно и до наши дни-отзвук в съдбините на Европа. До минаването на Дунава обаче Бенковски е все още за другарите си онзи непрокопсаник, скитник из Анадола, който наистина е храбър и готов за апостолство по Българско, но на когото доверяват не друго, а тенекиите с газ и мисията да подпали под ръководството на Заимов дървените чаршии на Цариград.

Заседанията на комисията в Гюргево се водили денем и нощем. Разгромът на Старозагорското въстание кара апостолите да премислят отново и най-малките подробности. Споровете били измествани от душевни разговори за бъдещето, борбата и народа. Трескаво се дирело оръжие, пише ли се писма с молби за съдействие, съчинявали се правилници, образци за клетва, съставяли се планове.

Настъпила зимата. Тя била сурова и сковала в ледове водите на Дунава. През една люта януарска нощ на съдбовната 76 година Панайот Волов и Георги Бенковски преминали замръзналия Дунав, за да пръснат сред сънародниците си искрите на бъдещия априлски пожар.

За няколко месеца апостолите преодоляват невероятни трудности, неведнъж те се сблъскват с недоверието, равнодушието и инертността, родени от робството, за да успеят с неукротимата си огнена енергия да възстановят старите революционни комитети от времето на Левски, да сформират нови, и да запалят волята за борба у десетки и десетки други. Бенковски лети от село на село, устройва събрания, дава разпоредби, посреща тайните пощи и куриери, пише писма до другите революционни окръзи, държи всички нишки на организацията.

Неусетно той се превръща в главен апостол на 4 революционен окръг, всепризнат и авторитетен ръководител, който вдига на бунт с магическа сила селяните на Тракия и Средногорието. Само най-близките му другари знаят истинското му име-Гаврил Хлътев, и това, че неговото родно място е Копривщица, оная чудна във възрожденската си премяна Копривщица. За всички е естествено Бенковски да бъде начело на борбата. Толкова голямо е въздействието му върху обикновените хорица на революционния окръг. Панайот Волов доброволно и с готовност в интереса на общото дело му отстъпва мястото на главен ръководител. Верен на указанията дадени от Гюргевския комитет Захарий Стоянов укорява Волова. След време ще прочетем в "Записките...":"Аз питах Волов...Защо той мълчи и оставя всичко на Бенковски, когато нему е поръчано да организира 4 окръг, той е отговорен за всичко и пред лицето на народа и пред ствойте другари. -Аз му отстъпих доброволно, защото е по- достоен от мене-отговори добродушния Волов."

Пролетта на 1876 година настъпва рано. Тя е чудно хубава. Буди надежди и опиянява орачи и занаядчий. Малките ниви са изоставени от свойте стопани, замлъкват чуковете в работилниците по чаршиите. Вместо звън по бакърени тасчета и тепсий тежко кънтят наковални, гърчат се нажежени късове желязо, за да се оформят в остри саби и ножове.

Доста дни преди въстанието Панагюрище се превръща в истинска столица на революционния окръг. Зад дебелите каменни зидове кипи живот, пекат се сухари, леят се куршуми, стягат се дрехи и цървули, шият се знамена. Вечер въоръжени комитетски стражи завардват пътищата и контролират движението по тях. Подготовката напредвала, но трудно се намирало оръжие. Негодни и остарели пушки, ръждясали пищови, некачествен барут, продаван тайно на населението от турски спекуланти. "Страст беше това време за оръжия-пише Захарий Стоянов, -за да се купи едно шишане, и то пак от някой старец, или хилав мъж, трябваше да стане източен въпрос. Мнозина жадни, но сиромаси юнаци имаше, който не бяха се сдобили още с ни един пищовец. Писарят Белопитов го сварих един път, че плаче и съчинява стихове, в който той изливаше своите тъги. На въпроса-защо той плаче, когато целия български народ се смее и весели, отговори, че е намислил да се самоубие. Щеше да се самоубие той затова само защото останал без оръжие, никой не го зачел да му подари или заеме поне едно капсолия пищовче, той продаваше мило и драго, задължаваше се да робува, само да се намери някой майчин и бащин да го въоръжи. Бедния момък! Неговите сълзи не бяха крокодилски, не плачеше той от фарисейско лицемерие..."

С не по-малко жар от Бенковски подготвят умовете за предстоящата борба Каблешков и Волов, Георги Икономов и Захарий Стоянов, Васил Петлешков, Никола Караджов, Кочо Честименски, Петър Бонев. Дейно предвижват революционното дело копривщенските съзаклятници Нешо Попрайков, Петко Кундурджията и Цоко Будин...Петър Горанов, Трендафил Керелов и синовете му Стефан и Ангел от героичен Батак.... Десетки други възторжени души трепетно скрепват клетва и с огнено слово жертвоготовността си и светлата си надежда. Оръжие и въстанически дрехи, барут и навуща, тези и други бойни потребности занимават Бенковски и другарите му, но като верни последователи на Левски те не забравят да обявят, че въстават само против турското правителство и ония, който го поддържат. Изградили стегната и динамична бойна организация, открили всред множество бъдещи командири на въстанието, апостолите по великолепен начин показват незаменимите си качества на убедени революционери-демократи на историческото Оборищенско събрание. На това събрание на делегатите от 4 революционе окръг, се утвърждава принципът на демократическия централизъм в ръководството на въстанието, доуточняват се подробностите по окончателното приключване на подготовката и се приема единодушно въстанието да бъде обявено на 1 май 1876 година. Хвърлили цялата си енергия в изпълнение на взетите решения, те разпространяват всред народа огнено възвание за борба, което завършва с призива "Пълна свобода или смърт".

Много съгледвачи, доносчици, а и самите копривщенски чорбаджии подшушвали на властта за необичайното раздвижване на раята. Конни потери препускали към Копривщица и Панагюрище. Верни на клетвата съзаклятниците на тайно заседание в къщата на Рашко Хаджистойчов взели историческото решение за преждевременно вдигане на въстанието. На 20 април 1876 година изгърмяла първата пушка.

Гърмежите на въстаниците, който нападнали и освободили конака, се слели с припрения звън на черковните камбани, който вдигнали населението на крак. Каблешков с историческото Кърваво писмо известява на другарите си, събрани в Панагюрище, за преждевременното вдигане на въстанието. "Сега когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, юнаците се целуват един други по улиците!" -възторжен и вдъхновен писал копривщенския апостол, а накрая за да бъде по-убедителен, натопил перото в кръвта на първото убито заптие и драснал кръст под текста.

Кървавото писмо било изпратено веднага в Панагюрище. Куриерът препускал с бесен галоп. Разстоянието между двата града изминал само за 2 часа вместо за 5. Конят му паднал в Панагюрище и умрял от преумора.

Писмото на Каблешков предизвикал небивал възторг всред апостолите в Панагюрище-столицата на 4 революционен окръг. И тук камбанния звън се слял с тържествените викове и гърмежите на апостолите и въстаниците. Бързо огънят на борбата се разпрострял в околните села, Брацигово, Перущица, Батак и Клисура, в планините и в китните Тракийски равнини.

Приведени над буйно гриви коне, смели и решителни момци подбрани от Бенковски, препускали за да напътстват, окуражават и грозно да мъстят.

На въоръжените, не повече от 10000 въстаници в 4 окръг, турската власт противопоставила около 80000 башибозуци, освен редовната войска, докарана от Мала Азия. Ходжи и фанатизирани турски първенци призовали единоверците си на "Свещена война" срещу "презряните гяури". На примитивното българско оръжие, на лошия барут турците противопоставили модерно стрелково и артилерийско въоръжение. Въпреки всичко въстаниците посрещнали достойно и с висок боен дух неприятеля-вековен мъчител.

За да сломят народната съпротива, османските тълпи подложили на безжалостно клане заловените жени и деца. Маси от бежанци се насочили към планините, а някой потърсили спасение отвъд Дунава. Независимо от репресиите на властта, увлечени от апостолите и решени да се бият до край, въстанали селата Царацово, Строево, Елешница, Геран, Красново и Бяга. Попинци, Елшица, Щърка, Динка и други също въстанали като отчасти се пренесли в Панагюрище. Хвърковатата чета начело с Георги Бенковски осигорила изтеглянето на въстаналите села към Средногорието. Георги Търнев от Пловдив водил кервана на Царацово и Строево и храбро отблъсквал с въоръжените селяни бесните връхлитания на врага. Панайот Волов и Георги Икономов неуморно кръстосват Карловско с малката чета и влизат в отчаяни сражения с башибозуците.

Първият масиран натиск на неприятеля се стоварил над бунтовната Стрелча. С падането на селището била прекъсната стратегическата връзка между двата главни въстанически центъра-Панагюрище и Копривщица, на която разчитал главния воевода. По това време Бенковски заедно с четата си и селяните на Гене Телийски отбиват пристъпите на башибозука и на редовната армия над укрепения Еледжишки лагер. Храбро се сражавали укрепените въстанически лагери при Брацигово и Перущица, стражата на Златишкия проход и другите твърдини. Неустрашими били съратниците на апостолите-Георги П. Ангелов, Лазар Илиев, Ильо Стоянов, Петър Бонев, и Спас Гинев, Кочо Честименски и Васил Петлешков. Обграден от четири страни, след отчаяна борба се самоубил Петър Щърбанов. Павел Бобеков скъсал предложението на Хафъз паша за капитулация на Панагюрище. Над революционната столица загърмяла канонадата на турската артилерия. Грозната участ не отминала и останалите укрепени селища на революционния окръг. Напразно Хвърковатата чета летяла от укрепление на укрепление. Силите на въстаниците не стигали, пламъците на вражето отмъщение вече се издигали над Тракия и Средногорието. Скъпо платили свободата ни нашите деди. Знайни и незнайни борци, тия, който омаяло словото на апостолите, се прощавали завинаги, не съжалявайки за саможертвата си. Особено трагичен бил краят на селяните от укрепения лагер на връх Еледжик. Те посрещнали многобройната турска войска със своите пушки кремъклийки, с коси и брадви. Неравната борба продължила няколко дни. Изклани били почти всички мъже, жени и деца, който се намирали там. Героични и светли са и имената на Перущица, Батак и Брацигово, за който могат да се напишат стотици страници.

Покъртени от саможертвата на хората в чийто сърца посели само преди няколко месеца сладката надежда за свобода, Бенковски и шепата оцелели негови другари поемат по стръмните пътеки на Балкана. От планинските върхове устремили погледа си към пожарищата на Тракия и Средногорието, водачът

Захарий Стоянов,Стефан Стамболов,Никола Обретенов,......

на въстанието изрича пророческите си думи: "Моят цел е постигната. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога неще зарасне. "

Само две години след епичната народна борба, завършила с поражение, но издигнала високо името на българина, руските витязи долетели с победата си, за да възтържествува делото на справедливостта. По планинските пътеки и в селищата на равна Тракия най-после дошла свободата. За тая свобода Пловдивския революционен окръг даде свидни жертви пред олтара на отечеството. Признателното поколение не ще ги забрави.

Георги Нешев. 

на теб и Сливен!:))))